Болести на кръвообръщението МОЗЪЧНИЯТ КРЪВОТОК при физиологични условия е 700-800 мл за минута. Неговият обем зависи от много фактории, но благодарение на авторегулаторни механизми се поддържа относително постоянен. Тази авторегулация се осъществява главно багодарение на парциалното налягане на въглеродния двуокис, което определяя диаметъра на мозъчните съдове и тяхната резистентност - ефективно при стойности на средното кръвно налягане между 70 и 160 mmHg. От важно значение е, че при хипертоници тези стойности са по-високи – около 120-180 mmHg, поради което рязкото спадане на кръвното налягане при такива пациенти се понася по-трудно, отколкото при нормотоници. От друга страна, повишаване на вътречерепното налягане над 33 mmHg /450 mmH2О/ също причинява нарушение на авторегулацията и е заплаха за пациенти с вътречерепни процеси. Накрая, чувствителният механизъм на авторегулация на мозъчното кръвообръщение може да се наруши при състояния на хипоксия с намаляване на кислородното насищане /сатурация под 60% от нормата/ или при високо артериално парциално налягане на въглеродния двуокис /над 60 mmHg/.
Наред с механизмите на авторегулация, основно при възникнали стеснения на кръвоносните съдове, мозъчният кръвоток се компенсира от колатерално кръвообръщение чрез съседни кръвоносни съдове. Разбира се от съществено значение е скоростта на възникване на стеснението, тъй като за т.нар. коллатерали е необходимо време, за да станат ефективни функционално.
Недостатъчно количество кислород в мозъка може да се дължи на анемия, когато компенсаторното повишване на кислородната консумация е слабо, тъй като за разлика от кръвната захар, кислородът не се транспонтира активно от кръвта към мозъчните клетки.
Така също всеки недостиг на мозъчен кръвоток води до оток, който е токсичен за мозъчните клетки, поради дефицита на кислород и задържането на някой продукти на обмяната. Отокът допълнително влошава мозъчния кръвоток.
За нормалното си функциониране мозъкът се нуждае освен от кислород и от глюкоза /кръвна захар/.- почти единствен енергиен субстрат, от който не разполага с резерви. В случаите на пълна липса на глюкоза, мозъкът поема аминокиселини от плазмата, които метаболизира.
Нарушенията в резултат на намаления мозъчен кръвоток СА отначало обратими /функционални/, а впоследствие – необратими /структурни/, възникващи при намаление на мозъчния кръвоток над 15%.
Причините за недостатъчност на мозъчното кръвообръщение са многобройни – високото кръвно налягане /хипертония/ или ниско /хипотония/, намален минутен обем на сърцето /миокарден инфаркт, ритъмни нарушения на сърцето, сърдечна недостатъчност, наркоза/, анемии и нарушения в съсирването на кръвта, аневризми, възпалителни и други заболявания на кръвоносните съдове, някои медикаменти /противозачатъчни, особенно в съчетание с никотин, лекарства за мигрена, като ерготаминовите алкалоиди и други/.
Най-общо мозъчните инсулти се делят на мозъчни инфаркти, мозъчни кръвоизливи и запушвания /тромбози/ на  мозъчни вени. Клиничната картина е разнообразна и се определяя от мястото на възникване на процеса. Срещат се зрителни нарушения, парези, промяна в говора и смущения в гълтането, световъртеж, главоболие, евентуално преходно нарушение на съзнанието и други.
По-често нарушенията на мозъчното оросяване настъпват остро, по-рядко подостро и хронично, когато първоначално се изявяват психо-органични симптоми с нарушение в памет, мисловни процеси, поведение и емоции.
Опитът през последните години показва, че нарушенията в мозъчното кръвообръщение могат да бъдат диагностично уточнении само с невро-изобразяващо изследване /скенер, магнитно-резонансна томография/ при възможности за 3D-реконструиране на мозъчните кръвоносни съдове. В отделни случаи е необходимо да бъде проведено ултразвуково изследване чрез доплерова сонография и дуплекс сканиране за раграничаване на емболичен от неемболичен мозъчен инфаркт.

 

Д-р Весела Петкова - специалист невролог, ЕЕГ, ЕМГ, рТМС